Прочетен: 899 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 08.04.2011 21:49
Объркана съм! Как да кажа на самотата Здравей! Как да се предам в нейните ръце, без да ме е страх какво ще се случи сега, от тук нататък. Дълбоко в себе си, знам, че ще се справя, че ще намеря не просто силички, а сили да се съвзема, да намеря макар и пръсната любов в различни хора, занимания и действия.
Аз няма да бъда сама в истинския смисъл, знам, че винаги има хора до мен, но ми е трудно да кажа чао или сбогом на .....любим човек. Истината е, че се страхувам да остана сама, да спра да обичам от утре, сякаш това е толкова лесно, колкото тези думи да се напишат. Толкова време се борих, исках и вярвах, че нещатата може и ще са по- различни, че няма да запълвам, незапълненото от него време с други неща, защото исках и все още искам той да е там с мен. Идеални няма, но моето търпение вече е доста изчерпано, досатъчно компромиси направих, вярно бях себе си и не съжалявам за нито една секунда от времето прекарано в смях,безгрижие, усмивки и много любов. Всъщност всяко начало има край, той не винаги е хубав, нито пък е лесен за героите в приказката, но тя завършва по един или друг начин "punto finito" идва.
Окончателното решение не е взето, но мислите отдавна се въртят в хубавата руса главица. За съжаление сините очи са влажни и зачервени, а как само не харесвам да са такива тъжни. Искам ги винаги такива палави, усмихнати и игриви, посрещащи всеки поглед с добро, но понякога идват и такива моменти. Вече съм по- спокойна след като излях всичко това. Каквото и да става ще продължа напред силна и непоколебима. Да, страх ме е, но страхът винаги е в нас, просто не винаги го допускаме. Той обича да се настанява, когато сме слаби и уязвими, а аз не искам да ставам такава. Ще намеря сили, ще взема решение и ще продължа напред по своя път.
Това, което искам сега е време и почивка. Самота, не идвай!