Както Ванеса пише своите приказни истории, така аз чакам с нетърпение моята да се случи в близките дни. Всъщност чудесата започнаха преди началото на приказката, което ми дава още повече усмивки, мечти и добро настроение. Абе с една дума се зареждам добре. Отдавна мечтая за тази истанбулска приказка, пък още повече, че ще е прекарана с любим човек.  Но стига толкова за нея, повече ще има след това.
      Днес плаках, няколко бързи сълзи се отрониха от големите ми очи  и бяха смесени много чувства, най- вече на радост и на тъга. Радостта ми беше предизвикана от две детски усмивки, които не успях да видя, но очевидно в техните очи направих много за тях. Помощта е важно нещо, особено, когато е в подходящия момент. Понякога не осъзнаваме колко много даваме и правим дори с един малък жест на внимание и загриженост. Зарадвах се, че им дарих малко щастие, те го заслужават, за съжаление живота е суров и не е лесно. Вярата крепи, а аз ще продължавам...
    Колкото до сълзите на тъга...Те бяха отронени докато държах в ръцете си един от моите мъже ...с тъй значимата буква М. Докато той заспиваше, унесен и уморен, аз заплаках тихо. Гледах го и сякаш, за да се убедя сама си повтарях на ум " Той няма да ме помни, прекалено е малък, а животът ще грабне не само мен, но и него." От това обаче не ми става по- леко, нито болката или онази буца, която засяда в гърлото ми...те не се махат. Макар да има време до раздялата и с него и с другите важни хора в живота ми аз мисля прекалено често за тях и как ще продължа, дали ще се заблуждавам, че ще е лесно и ще стискам зъби.
   Надявам се... само това имам надежди и големи, неумиращи мечти. Времето само ще покаже!!!

И Ванеса рони сълзи, но гледа всичко да е "пухкаво и розово". Надвам се по-често да бъдеш усмихната и най-вече да останеш в България. Надявам се повече хора и най- вече човека до теб..да те спрат. Надявам се и знам,че ще бъдеш щастлива :) залужаваш го!

Не знам Солетке, за кой мъж имаш в предвид. Надявам се да е някой невръстен твой братовчед. Някой ден ще четеш моите редове и ще държиш в ръцете си рус като тебе малък вързоп, който в бъдещето никога няма да те забрави защото ще ти казва мамо.